Jan 11, 2011, 4:45 PM

Любовен роман?

  Poetry
1.1K 0 11

Историята май познава тази книжка.

Разбира се, че е различна! /нищо ново.../

Различен поглед, трепет и въздишка,

сърцето от любов тежи като олово.

 

Приемни и корони, принцове, каляски!

И гледай как довчерашната Чебурашка

във тази приказка, на бал с любовни маски,

е заприличала досущ на Пепеляшка!

 

Романтиката пак запали свещи по небето,

лиричен глас извади вятърът от пазва.

Очите пак са пълни със възторга на детето,

което вярва в туй, което му разказват.

 

Герои, битки, рицари и Дулсинеи,

а страници стремглаво се въртят към края.

Да, днес съм по-вълшебна аз от всички феи!

/какво се случва после? Нека да не зная.../

 

Прости ми. Доста книги съм прочела,

те всички свършваха с една корица твърда.

И поглед над последната кора съм свела

да я преобразя във лист. Но тя не мърда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за добрите думи и споделените емоции! За мен е чест!
  • Ехеееее как съм го пропуснала...!Поздравления за оригиналния изказ!
  • Много е хубаво!!!Поздравления,Люси!!!
  • Прости ми. Доста книги съм прочела,
    те всички свършваха с една корица твърда.
    И поглед над последната кора съм свела
    да я преобразя във лист. Но тя не мърда.


    Люсил, ...! Благодаря ти!
  • Хмм, Люси, страшна си бе. За жалост любовта свършва с твърда корица. Поздравявам те.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...