Любовен спомен
Любовен спомен
Когато
не ласка свежа,
а вятър изпълва
сърцата,
значи е спомен,
останал,
за любовта
дълбоко в душата.
Жалък роб съм
на жена...
до полуда
я докарвам.
Иска тя сама
нивга да не гасне
в мен страстта!
За изгубеното време
не трябва да ми дреме,
но ме боли,
че пропилях
ценните години,
дявол да го вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

