Любовен спомен
Когато
не ласка свежа,
а вятър изпълва
сърцата,
значи е спомен,
останал,
за любовта
дълбоко в душата.
Жалък роб съм
на жена...
до полуда
я докарвам.
Иска тя сама
нивга да не гасне
в мен страстта!
За изгубеното време
не трябва да ми дреме,
но ме боли,
че пропилях
ценните години,
дявол да го вземе!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени