Любовен спомен

Poetry » Love

1.3K 0 7

Любовен спомен

Когато

не ласка свежа,

а вятър изпълва

сърцата,

значи е спомен,

останал,

за любовта

дълбоко в душата.

Жалък роб съм

на жена...

до полуда

я докарвам.

Иска тя сама

нивга да не гасне

в мен страстта!

За изгубеното време

не трябва да ми дреме,

но ме боли,

че пропилях

ценните години,

дявол да го вземе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

враната (Маргарита Василева)

Нали все пак си с нея...?Обичай я!!!

2008-08-12T23:04:01+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Но дълбоко в душата е споменът за любовта...

2008-08-12T19:43:38+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Така е трябвало!
Изводче, урок и напред!
Поздрав!

2008-08-12T13:44:16+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Ех, Пещерски... Каквото било, било, гледай сега бъдещето

2008-08-12T12:28:24+03:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

И аз мисля,че нищо не е загубено.Ще изпълниш идващите години с повече любов и страст.Поздрав!

2008-08-12T11:46:24+03:00