Любовен спомен
Когато
не ласка свежа,
а вятър изпълва
сърцата,
значи е спомен,
останал,
за любовта
дълбоко в душата.
Жалък роб съм
на жена...
до полуда
я докарвам.
Иска тя сама
нивга да не гасне
в мен страстта!
За изгубеното време
не трябва да ми дреме,
но ме боли,
че пропилях
ценните години,
дявол да го вземе!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
