16.03.2008 г., 18:38

любовен транс

1.1K 0 3

В любовта скитници се явяваме,

за чужди битки се прославяме,

късчето лъжа не усещаме,

със смели мечти бъдещето посрещаме.

Душата си губим сред любовната грижа.

Не разпознаваме порива от истинския зов.

Непрестанно в любовната хижа

приютяваме вечните мисли в режима любов.


Накрая самотата прегръщаме.

Назад във времето се връщаме.

Припомняме си глупостта, че сме обичали

и света спреведлив сме наричали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...