В любовта скитници се явяваме,
за чужди битки се прославяме,
късчето лъжа не усещаме,
със смели мечти бъдещето посрещаме.Душата си губим сред любовната грижа.
Не разпознаваме порива от истинския зов.
Непрестанно в любовната хижа
приютяваме вечните мисли в режима любов.
Накрая самотата прегръщаме.
Назад във времето се връщаме.
Припомняме си глупостта, че сме обичали
и света спреведлив сме наричали.© Веселина Илчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
