В любовта скитници се явяваме,
за чужди битки се прославяме,
късчето лъжа не усещаме,
със смели мечти бъдещето посрещаме.Душата си губим сред любовната грижа.
Не разпознаваме порива от истинския зов.
Непрестанно в любовната хижа
приютяваме вечните мисли в режима любов.
Накрая самотата прегръщаме.
Назад във времето се връщаме.
Припомняме си глупостта, че сме обичали
и света спреведлив сме наричали.© Веселина Илчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
