В любовта скитници се явяваме,
за чужди битки се прославяме,
късчето лъжа не усещаме,
със смели мечти бъдещето посрещаме.
Душата си губим сред любовната грижа.
Не разпознаваме порива от истинския зов.
Непрестанно в любовната хижа
приютяваме вечните мисли в режима любов.
Накрая самотата прегръщаме.
Назад във времето се връщаме.
Припомняме си глупостта, че сме обичали
и света спреведлив сме наричали.