Любовен зов
Ако тази нощ само със мен споделиш,
в непонятен див транс ще танцувам,
ще ме скриеш в магията - странен дервиш -
на очите си – моята лудост...
Медитирам във чувствата - тяло и дух
и гласа ти в мечтите си чувам,
изправи ме със устни пред нежния съд -
с красотата ти да се бичувам...
Разлисти във ръцете ми истински цвят
и душата ти в него да трепка,
пилигрим ще ти стана по целия свят,
ще те следвам с любовната клетва.
Изкуши ме, танцувай под бодхи сега
и добре, че не съм смирен Буда,
просветление мое си ти във нощта,
без страстта ще изпадна в заблуди...
Голотата си скрий под чадор тъмночер,
аз под него те виждам по-жадно
и Аллах да ми прати отгоре хабер –
във нозете ти скрити ще падна...
Ако тази нощ само със мен споделиш,
с теб умирал бих, бавно - на клада,
инквизитор е Времето – мъчи ни, виж...
в самота да живеем е Ада...
бодхи* - смокиново дърво, под което Буда е медитирал
чадор** - женска черна дреха, роба за мюсюлманки
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
