Любовна фасада

(Ода на радостта)

1.

Усещам,

че се раздавам

на дребно –

каква идея

неприятна!

От желание,

което не мога

да проумея -

треперя!

Но твърде добре

се оправям

вероятно аз...

Любовна фасада!

Заради нея

във Виена да живея

избрах!

2.

Действам...

Но действията ми

са подсъдни!

За секунда

само нямам мира!

Но вместо

да спра да действам -

немея.

Добре! Разбирай:

поне още едно

нещо налудно

умея!

На дърво вися -

есенно листо

обесено,

което обаче

трудно умира!

Като за подарък цвете

в хартия седя,

като риза,

която някой съблича

лесно...

Опитвам се

да бъда вярна и

да обичам...

Невероятно,

каква трудна задача

в живота!

Изящно

се тревожа обаче

непрестанно...

и вечер, вечер

вечерям с емоции!

3.

Но всеки

залък за мен

е цел,

но всяка цел

за вас е показ!

За мене

всеки показ

е прицел.

За вас:

всеки прицел

е нещо за подбив.

За мен:

всеки подбив –

е порив.

За вас

няма порив

без фокус.

За мен

няма фокус

без корист!

За нас,

всички -

няма смисъл

без обич!

(А действията ми

са подсъдни!)

4.

И спирам

да действам.

И кимам,

заслушана

в стъпките шумни

в метрото.

И към себе си

соча, защото

в сърцето си имам -

опушени

дворове

с котки, мъркащи

в тях.

И хора, които разбирам,

когато мърморят,

и мирис на гуми

избушени...

И слънце по къщите,

а не дъжд и прах...

5.

Във Виена се събуждам

сутрин

и улицата тук е тиха,

и непозната истина

подтиска

желанието ми

да викам!

Кихам -

единствено -

от щастие, че съм

в леглото на мъжа

обичан.

И тъй, подобно панда,

стъблото на бамбука

вкусен стиснала,

подобно кактуса голям,

в пустинята

притиснат -

аз немски на закуска

чинно ям!

6.

Но истината е...

че чакам

бодлите остри

във локуми точени

да се превърнат -

и в чувствата да заболят,

и радост с тях

да се завърне,

лачена...

спокойна.

Че за труда ми

само радостта -

награда

би била достойна!

Виена, 1 септември, 2010