Любовна магия

                           на А.

На някой ъгъл в Акра, Гуам или Прадеш

ще те спра като смутена и дива мулатка –

в очите ми, мокри от нощ, ще се удавиш,

с ръце шоколад ще нося загадки.

Нямо ще седне слънцето в пламъци,

небето ще  заприлича на изумруди –

птици и хора, дървета и камъни

ще ни загледат с благослов и почуда.

Ти блестиш като бог от друга вселена:

с бедра на елен и очи – букет пъстроцветен,

в тях – думи и нежност, любов и копнения,

а в ръцете – стръкове мирта, на мене наречени.

Ето, пристъпяш... светът се взривява,

спира дъха си в топла магия...

няма го слънцето, няма я цялата

земна прах, няма я хорската залисия.

Само ние сме, сами под небето –

под очите на бога, пред съда многолюден,

аз - мулатката с душа и тяло проклети,

ти - храбрецът красив и възлюбен.

Вземи ръцете ми с цвят на канела

и сърцето ми, жадно за любене.

Да изгорим като пламъци клети

на кладата страст и на любов осъдени.