Любовна мъка
Любовта за някой тъй е трудна,
не се влияе от ничии очи,
и въпреки това ужасно сляпа -
не вижда ничия болка в нечии очи.
Без да мога да повярвам,
скачам в бездната дълбока,
за да мога да се хвана поне за клонче
от крехкото дръвче на любовта...
По пътя срещам трудности и болка,
не спират ме, а само амбицират,
но ще мога ли да оцелея в този скок -
падащ главоломно, поддържащ клонче от любов!
Изгревът озарява сърцето полупразно
и чуди се зората, къде ли е сърцето -
"Няма го", отговаря с тежка мъка, отиде си със любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислав Всички права запазени
