voda (Елица Ангелова)
586 14113
24.04.2008 г., 6:49 ч.  

Краят 

  Поезия » Любовна
4885 0 13

Камбаните замлъкнаха у мен.
Последен гръм отеква надалеко.
Животът ми, напълно съкрушен,
под сняг затрупа всичките пътеки.

Пустиня бяла – моята душа,
не вярва в извори и водопади.
За всяка твоя дума оглушах.
Не чакай прошка. Нито пък пощада.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нека и от мен!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • ,,Днеска давам.
    И днеска си вземам,,
    От всичко,
    което
    живот се нарича...
    Щом потрябва
    за някой
    неистово
    ще страдам...
    Щом потрябва
    до болка
    някой друг
    ще обичам...
    И тъй
    годините неусетни,
    неуморни,
    безспирно
    се нижат,
    като мъниста
    на перлен гердан...
    И грижите
    по конеца живот
    ката ден
    без да питат
    ежечасно се движат...
    Ако потрябва
    за мене
    което трябва
    ще взимам...
    Ако потрябва
    от мене
    което трябва
    ще дам...

    Lina Vira Assa Amy
  • Слънчев и жизнерадостен стих!!! Поздрав и прегръдка!
  • Да бъде мигът!
    Той се запоня, другото е разводняване...
  • Да бъде!!
  • Нека бъде!!!
  • Прелест!Браво!Прегръщам те с усмивка!
  • "Днес е нашият ден.
    Той изгря.
    Да не чакаме.
    Да го живеем.
    ...
    Днеска давам.
    И днеска си вземам."

    Да, Ели! Живей за мига!
    Прекрасен стих! Замислящ!

  • ето това е, само с няколко думи
    е обяснено - позитивен поглед -
    въэдийстващ !
    чудесна си Ели !
  • Нека бъде...!
    Чудесен позитивен стих!
    с обич, мила Елица.
  • Прекрасна поема за любовта и живота! Точно такъв трябва да е живота -един вълшебно красив изгрев,изпълнен с много любов! Поздрави, Ели!
  • Кратък е... ама действай!
  • Нека!
    Пожелавам ти го!
Предложения
: ??:??