Любовна случка
Една жена разпитваше морето
за своя бряг.
А то, поклащаше на кораба, момчето
и смигваше с маяк.
Въпросите, по-остри от кинжали,
разпенваха води.
Корабите сякаш бяха спрели,
пред бесните вълни.
Свистяха ветровете непривично
и бършеха сълзите.
Една жена, момчето си обича,
за него пита...
Нещо, предусещаше момчето
и се засмя.
Успокои вълните си морето,
пред любовта.
Небето се разтвори като порта.
О, чудеса!
Доброто с лошо се преборва.
Разлиства се дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
