1.11.2007 г., 17:05

Любовна тайна

1.1K 0 19

Настъпвам тишината под петите си

и скърца като стара порта мракът,

когато преминавам слепешката

навътре - да те търся в себе си.

В спиралата на няколко години,

на дъното на спомена - в началото,

когато си прозрачен и невидим,

а аз съм просто мисъл бяла... -

накапал цвят от плодови дървета

по пода на мечтите ти за мене...

Когато си дъхът на ветровете,

а аз съм пролет - розово-зелена...

Когато съм ефирно-нереална,

а ти си център гравитационен...

Когато избледняваш, че ме няма,

а аз раста и светя с всеки поглед...

Когато ме познаваш хаотично,

а аз със смях накъсвам рутината...

Когато съм ти странна и различна,

когато си ми нов и непонятен...

...                 ...                   ...

В началото на спомена, във точката,

когато сме се срещнали случайно

и всичко помежду ни е започнало...

светът родил една любовна тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зашеметяващо!!!
  • Обичам да те чета,ИнаВсичко,което публикуваш,ме докосва........това еПрегръдки,мила
  • Много благодаря на всички за вниманието!Трогната съм
    Хубав ден!
  • Все още са твърде малко хората, които търся в тоя сайт по име, за да прочета специално какво ново са написали. Ти си от тях, пишеш страхотно.

    (: Thank you for the music.
  • Инна,харесва ми как пишеш!
    Поздрав сърдечен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...