Настъпвам тишината под петите си
и скърца като стара порта мракът,
когато преминавам слепешката
навътре - да те търся в себе си.
В спиралата на няколко години,
на дъното на спомена - в началото,
когато си прозрачен и невидим,
а аз съм просто мисъл бяла... -
накапал цвят от плодови дървета
по пода на мечтите ти за мене...
Когато си дъхът на ветровете,
а аз съм пролет - розово-зелена...
Когато съм ефирно-нереална,
а ти си център гравитационен...
Когато избледняваш, че ме няма,
а аз раста и светя с всеки поглед...
Когато ме познаваш хаотично,
а аз със смях накъсвам рутината...
Когато съм ти странна и различна,
когато си ми нов и непонятен...
... ... ...
В началото на спомена, във точката,
когато сме се срещнали случайно
и всичко помежду ни е започнало...
светът родил една любовна тайна.
© Инна Всички права запазени