Nov 1, 2007, 5:05 PM

Любовна тайна

  Poetry » Love
1.1K 0 19

Настъпвам тишината под петите си

и скърца като стара порта мракът,

когато преминавам слепешката

навътре - да те търся в себе си.

В спиралата на няколко години,

на дъното на спомена - в началото,

когато си прозрачен и невидим,

а аз съм просто мисъл бяла... -

накапал цвят от плодови дървета

по пода на мечтите ти за мене...

Когато си дъхът на ветровете,

а аз съм пролет - розово-зелена...

Когато съм ефирно-нереална,

а ти си център гравитационен...

Когато избледняваш, че ме няма,

а аз раста и светя с всеки поглед...

Когато ме познаваш хаотично,

а аз със смях накъсвам рутината...

Когато съм ти странна и различна,

когато си ми нов и непонятен...

...                 ...                   ...

В началото на спомена, във точката,

когато сме се срещнали случайно

и всичко помежду ни е започнало...

светът родил една любовна тайна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зашеметяващо!!!
  • Обичам да те чета,ИнаВсичко,което публикуваш,ме докосва........това еПрегръдки,мила
  • Много благодаря на всички за вниманието!Трогната съм
    Хубав ден!
  • Все още са твърде малко хората, които търся в тоя сайт по име, за да прочета специално какво ново са написали. Ти си от тях, пишеш страхотно.

    (: Thank you for the music.
  • Инна,харесва ми как пишеш!
    Поздрав сърдечен!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...