Любовни премеждия ;)
Снощи бях на ресторант,
казваше се май... "Лавера".
Търсех с поглед млад левент,
да заформим далавера.
Но, уви - и с голи бомби,
в тази топла майска нощ,
мернах някакъв, но зомби,
с старческа ленива мощ.
Гледа младото ми тяло
с онзи поглед овлажнен
и премигва на умряло
от мераци той към мен.
Гледа дъртото и мисли:
"Що те прайвам, младо, аз!
Туй, що в гащите ми виси,
ще ли рипне кат Пегас..."
В тоз момент дойде ми мисъл:
"Колко сладост има в мен!!!
И поет за туй е писал,
от вида ми запленен!"
Скочи дядото и ето -
тук за миг се озова.
Втренчи се във деколтето,
страст младежка оживя!
Стана тя, каквато стана,
стария уж... млад левент,
се подпали като слама!
Де сега да търся лед?!?
Току-виж, че зел се гътнал...
си помислих аз за миг.
К'ат Пегас, отрова глътнал,
прозвуча сподвен вик.
Разтрепера се горкия
и под масата се свлече.
И настана олелия,
проехтела надалече.
И завчас тълпа събра се,
персоналът и клиенти...
изпразниха всички маси -
покрай мен... тълпа студенти.
И крещят, и ръкомахат,
възмутени от нагона.
И за старческата похот
ме изкараха виновна.
Позагърнах деколтето
(не, че можех да ги скрия),
верни стражи на сърцето...
пак ме вкараха в кушия!
Тръгнах си, глава привела,
пак виновна и сама.
По-добре да си вечерям
с мойте стражи... у дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Ангелова Всички права запазени
