11.02.2020 г., 16:20

Любовно

1.6K 1 1

Любовно

 

 

Косите ти обичам да целувам,
да галя нежно твоите гърди
и върху тях със пръсти да лудувам,
да пия с устни твоите сълзи!

Вместо вино бавно да отпивам
от твоите изгарящи очи
и уморен до тебе да заспивам
щастлив до лудост, че до мен си ти!

Обичам твоите ръце да стискам,
да чувствам ритъма на твоето сърце!
Искам да си с мене! Много искам!
Бъди със мен където и да е!

Обичам те, и няма да престана
да те обичам! Просто е съдба!
Не искам аз без тебе да оставам!
Животът си ми ти и любовта!

 

10.02.2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • . https://www.youtube.com/watch?v=fPOMz_8jTR4 Ще си призная, че няколко пъти влизах и излизах чудейки се дали да коментирам. Дните преди 14,02 се изсипват купища любовни стихове. И не всичките са особенно впечатляващи. Най-лесно и елементарно е да се изредят - очи, коси, ръце, сърце, устни, гръд, пръсти, които автърът да иска да гали, целува и т.н. Но... те са чудесен личен подарък за любимия човек и... толкоз. .Нищо впечатляващо и запомнящо се. Знам че, вероятно сега ще ме нападнат, че тук не е сайт за шедьолри, а също че самата аз не съм поетеса от класа. И ще са прави, но си позволявам да напиша това, не заото искам да уязва автора на стихотворението, а защото той има наистина интересни текстова. Но този не мисля, че е от тях. Съжалявам!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...