Любовно писмо
Звездите в небето на Прага
не са като нашите.
Прикрито от облъци е
нощното небе...
Само Луната плахо наднича.
А тъгата по теб в сърцето ми,
гъста мрежа плете...
Луната е като зеница на око.
Към нея отправям
аз своя въпрос:
"Къде си ти, моя любов
и защо не си тук при мен
в тази безвездна нощ?"
По Луната изпращам и
своето любовно писмо,
а то е толкова кратко:
"Липсваш ми!
До болка те обичам!
Бъди добре!
И ако можеш ела при мен!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
