Звездите в небето на Прага
не са като нашите.
Прикрито от облъци е
нощното небе...
Само Луната плахо наднича.
А тъгата по теб в сърцето ми,
гъста мрежа плете...
Луната е като зеница на око.
Към нея отправям
аз своя въпрос:
"Къде си ти, моя любов
и защо не си тук при мен
в тази безвездна нощ?"
По Луната изпращам и
своето любовно писмо,
а то е толкова кратко:
"Липсваш ми!
До болка те обичам!
Бъди добре!
И ако можеш ела при мен!"
© МД All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
