24.07.2016 г., 10:04

Любовта...

1.6K 4 16

 

Любовта е този въздух, изпълнен със светлина,

тя е деня и нощта, пладнето и следобяда,

тя е постепенно вълнение, нетърпеливо търпение,

от нищото всичко, мълчаливо зовене...

 

тя е шепота на звездите и вика на лъчите

същността в небето, съобщение в молитвата,

смисъла на земята, мечтата и пътят в живота,

тя е морето - надежда в сърцето, делата - сбъднати думи...

 

това, което не може да се отрича и да се забравя,

което не може да се изрази дори със всичко това

и още много, освен с обичане във всеки миг и усещане.

Тя е прегръдката в тъмнината, целувката на свободата...

 

студа в топлината, полета на две тела в една душа...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исабелла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много, Александър! Поздрави и най - хубави пожелания от мен също!
  • Любовта ти изглежда все още в полето на мечтите и идеите. Пожелавам ти да я реализираш и развиеш в живота пред теб! Върви напред и никога не предавай любовта! Мисля, че дълбочината и силата на изкуството не идват от изразните средства, а от извора на личното преживяване и величината на отстояваната кауза.
  • Гавраил - благодаря ти отново!
    Василка, благодарности!
  • Всичко това е! Харесах!
  • Поезията е като любовта.Иска все повече.
    Очакваме следващите ти стихове.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...