Любовта
Любовта свободата избира,
да живее пленена не може,
като птицата в клетка умира,
щом заключиш към брачното ложе!
Към плътта е нетрайна - угасва,
дори златна да ти е халката!
Наранено сърце не зараства -
песента ѝ заглъхва в душата!
Ако бихме пътека открили
към душевните скрити подбуди,
то бедите си бихме спестили...
и на разума всички заблуди!
Ревността ли партньора споходи,
тя поражда омраза незрима,
и изпраща сигнал да си ходи
от сърцето на мила любима!
Ако ти не обикнеш душата ѝ,
любовта да задържиш не можеш,
дори всичкото злато в земята,
пред краката ѝ ти да положиш!
Любовта свободата избира...
Да живее пленена не може,
като птицата в клетка умира,
щом заключиш към брачното ложе!
20 декември 2013,
19,20 часът
("Повейте на любовта" - втора книга )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
