Mar 2, 2019, 8:56 PM  

Любовта 

  Poetry » Love, Odys and poems
530 3 6

 

     Любовта свободата избира,

     да живее пленена не може,

     като птицата в клетка умира,

     щом заключиш към брачното ложе!

 

     Към плътта е нетрайна - угасва,

     дори златна да ти е халката!

     Наранено сърце не зараства -

     песента ѝ заглъхва в душата!

 

     Ако бихме пътека открили

     към душевните скрити подбуди,

     то бедите си бихме спестили...

     и на разума всички заблуди!

 

     Ревността ли партньора споходи,

     тя поражда омраза незрима,

     и изпраща сигнал да си ходи

     от сърцето на мила любима!

 

     Ако ти не обикнеш душата ѝ,

     любовта да задържиш не можеш,

     дори всичкото злато в земята,

     пред краката ѝ ти да положиш!

 

     Любовта свободата избира...

     Да живее пленена не може,

     като птицата в клетка умира,

     щом заключиш към брачното ложе!

 

     20 декември 2013,

     19,20 часът

 

("Повейте на любовта" - втора книга )

 

 

 

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за коментара Данаиле! Успешен ден ти желая!
  • Ако бихме пътека открили
    към душевните скрити подбуди,
    то бедите си бихме спестили...
    и на разума всички заблуди!
    !!!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Ведри слънчеви дни ти желая и на тебе!
  • Само истини си казал,Иване!Хубав мартенски ден!
  • Благодаря на (И. К. ) за коментара и добавено в любими. Любовта към физическата красота е временна и преходна. Отшумява, прелита като вятъра. Тя идва като пролетта. Както тревата и дървета са раззеленяват, така любовта докосва сърцето! На есен, листата пожълтяват и падат, тревата изсъхва... А любовта към тялото - след време, очите ѝ се отварят и... напуска от сърцето на любимия..
    Единствено любовта към душата е вечна.
    Благодаря на всичките 40 човека, които прочетоха творбата. На всички ви желая здраве, щастие и да се докоснете до истинската непреходна любов!
  • "Ревността ли партньора споходи,
    тя поражда омраза незрима,
    и изпраща сигнал да си ходи
    от сърцето на мила любима!

    Ако ти не обикнеш душата ѝ,
    любовта да задържиш не можеш,
    дори всичкото злато в земята,
    пред краката ѝ ти да положиш!"
    Цитатът е достатъчен - другото е мълчание!!!
Random works
: ??:??