Любовта е беззащитна

2.05.2017 г., 18:15 ч.

Поезия

448 2 8

Нали е пролет. Мислите ми пърхат
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.

Защото всичко мъничко е свято,
политам между белите икони
и чувам как молитвено пчелата,
живот заражда в дъхавото лоно.

Страхувам се от шепота си даже,
защото любовта е беззащитна,
но зрее плод и утре ще ми каже,
каквото в тишината не попитах.

Пчелата е окръглена и свети,
заситена в зелените ми длани.
Валял е дъжд и сянката на цвете
в сърцето ми поиска да остане.

Цвета Иванова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.