Нали е пролет. Мислите ми пърхат
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.
Защото всичко мъничко е свято,
политам между белите икони
и чувам как молитвено пчелата,
живот заражда в дъхавото лоно.
Страхувам се от шепота си даже,
защото любовта е беззащитна,
но зрее плод и утре ще ми каже,
каквото в тишината не попитах.
Пчелата е окръглена и свети,
заситена в зелените ми длани.
Валял е дъжд и сянката на цвете
в сърцето ми поиска да остане.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.