1.04.2015 г., 21:31

Любовта е живот

579 0 0

ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ



Моя закъсняла любов,

есенна, пламенна, нежна.

Ти донесе нов зов 

и ми вдъхна надежда.

 

Погали с трепет ръцете ми,

подари ми нов пролетен ден,

внесе радост в сърцето ми,

засия ведър полъх в мен.

 

Моя утринна радост,

разпалваш огън в жарта,

в душата вливаш сладост

и спокойна за мен е нощта.

 

Ти си моето изпитание,

ясен изгрев в есенен ден,

ти си и мое страдание,

остани, моя любов, при мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...