Apr 1, 2015, 9:31 PM

Любовта е живот

  Poetry » Love
580 0 0

ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ



Моя закъсняла любов,

есенна, пламенна, нежна.

Ти донесе нов зов 

и ми вдъхна надежда.

 

Погали с трепет ръцете ми,

подари ми нов пролетен ден,

внесе радост в сърцето ми,

засия ведър полъх в мен.

 

Моя утринна радост,

разпалваш огън в жарта,

в душата вливаш сладост

и спокойна за мен е нощта.

 

Ти си моето изпитание,

ясен изгрев в есенен ден,

ти си и мое страдание,

остани, моя любов, при мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...