Любовта е на гондола

Седя във Венеция на старата пейка

и наблюдавам в гондола любовта.

Виждам две млади влюбени сърца,

целувката им нежна, една красота.

Лодката отминава и помахват ми с ръка,

двама влюбени красиви, мъж и жена.

Усмихвам им се, махам и им благодаря,

защото срещнаха ме отново те с любовта.

А гондолата отминава бавно с тъга,

колко ли любови и раздели е видяла тя. 

Старият лодкар поглежда ги с усмивка,

 с мисъл, каква ли ще бъде тяхната съдба.

И така и аз чакам моята гондола  отдавна,

да дойде тя, да ми докара любима жена.

Да и целуна ръка и подаря роза една,

да я целуна, да срещнем заедно любовта!