Любовта е с цвят на бели коси...
Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда,
пролетта, че отново ще ражда,
размразила душата ми - нежност,
дето днес е далечно-миражна...
Но отиде си с вятъра леден,
във незнайна за мене посока,
този порив отчаян, последен,
от смирен - да не ставам жесток.
Затова те поглеждам наум,
като свидна молитва към Бога,
и не вярвал на хвърлени думи,
само в тебе намерих угода.
Няма нищо, че спря да валѝ,
и отколе не е белоснежно,
а без тебе сезоните зли,
карат в мене доброто да чезне...
По е важно, че всъщност те има.
Януари какво, че е сив?
Ще сме заедно всичките зими,
в любовта, с цвят на бели коси...
©тихопат.
Данаил Антонов
16.01.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
