diesto (Данаил Антонов)
1039 617
17.01.2024 г., 18:50 ч.  

Любовта е с цвят на бели коси... 

  Поезия » Любовна, Философска
231 1 5

Аз не помня от колко години,

януари все сив и самотен е. 

Умориха се старите зими, 

също както мори ни живота. 

И копнея със нова надежда, 

пролетта, че отново ще ражда, 

размразила душата ми - нежност, 

дето днес е далечно-миражна... 

Но отиде си с вятъра леден, 

във незнайна за мене посока, 

този порив отчаян, последен, 

от смирен - да не ставам жесток. 

Затова те поглеждам наум, 

като свидна молитва към Бога, 

и не вярвал на хвърлени думи, 

само в тебе намерих угода. 

Няма нищо, че спря да валѝ, 

и отколе не е белоснежно,

а без тебе сезоните зли, 

карат в мене доброто да чезне... 

По е важно, че всъщност те има. 

Януари какво, че е сив? 

Ще сме заедно всичките зими, 

в любовта, с цвят на бели коси... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

16.01.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко ме дразни “януари все е сив и самотен”, стихопате. Иначе хубави ги редиш, ама много кахърни. Давай я по-смело и по мъжки. 😊
  • "Няма нищо, че спря да валѝ,
    и отколе не е белоснежно,
    а без тебе сезоните зли,
    карат в мене доброто да чезне... " - няма нужда да се обяснаваш, преживял ли си го, не си ли... Рядкост си.
  • И аз харесах!
  • Хубаво е, Дани
  • Такава сериозна заявка е подпечатена с истинска любов! Харесват ми стиховете ти, Данаиле, пишеш красиво и сякаш ... преживяно!
Предложения
: ??:??