Любовта, за двама е създадена
и истински е жива, с две сърца,
във вик взаимен, е сподавена,
блести в следата на една сълза.
Любовта отеква във въздишката
и кънти в преглътнатите думи,
вплетена е здраво в нишката,
свързала в един - човешки друми.
Любовта прозира в "Обади се!",
"Не се сърди!" и "Извинявай!",
или когато казваме "Пази се!" ,
"Ще чакам! " и" Не закъснявай! "...
Тя в тъгата е, когато тръгваш,
в куп глупавите малки нещица...
Понякога, дори, като послъгваме
с добронамерената, мъничка лъжа.
Любовта, за двама е създадена!
Тя, способна е, да възкреси,
във мъката - душа удавена,
сърце от безнадеждност, да спаси!
© Pepi Petrova Всички права запазени