Любовта, за двама е създадена
и истински е жива, с две сърца,
във вик взаимен, е сподавена,
блести в следата на една сълза.
Любовта отеква във въздишката
и кънти в преглътнатите думи,
вплетена е здраво в нишката,
свързала в един - човешки друми.
Любовта прозира в "Обади се!",
"Не се сърди!" и "Извинявай!",
или когато казваме "Пази се!" ,
"Ще чакам! " и" Не закъснявай! "... ...