Любовта и един поет
Любовта и един поет
Както някога -
така и сега,
пиян или луд,
някой зъзне
в града.
Отхвърлен сирак.
Прогонен хашлак.
Поет - сам в света.
Може би чака
и той - любовта.
Като спасителна нафора.
Като светена вода.
Нали Бог е любов?
Любовта - светлина!
Все вали и вали.
Плаче даже нощта.
Тя оплаква самотника.
Сам оставил следа.
А той чака и чака...
С надежда една:
Този път тя да дойде...
... Не дойде любовта...
Wali/Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
