Любовта и един поет
Както някога -
така и сега,
пиян или луд,
някой зъзне
в града.
Отхвърлен сирак.
Прогонен хашлак.
Поет - сам в света.
Може би чака
и той - любовта.
Като спасителна нафора.
Като светена вода.
Нали Бог е любов?
Любовта - светлина!
Все вали и вали.
Плаче даже нощта.
Тя оплаква самотника.
Сам оставил следа.
А той чака и чака...
С надежда една:
Този път тя да дойде...
... Не дойде любовта...
Wali/Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
