670301 (Павлина Гатева)
1387 361
17.11.2011 г., 5:52 ч.

Любовта като път 

  Поезия » Друга
441 0 3

Колко често съм срещала
да я описват така:
ту добра,
като горска пътека, извеждаща в селото,
ту асфалтова,
по която да минеш с кола,
ту тепърва да разсичаш дървета
или да трасираш полето.

А в началото
често предпочитаме да е небесният път.
Пък и колко много поети възпяват летенето!

Или океан,
разбиващ земната гръд,
който преплуваме,
въпреки песента на сирените.

Ако изобщо мога да кажа
за любовта, че е път,
то ние го изминаваме вътре във себе си.
Не са ни нужни крила.
Не ни трябват хриле.
Не ни трябва изобщо да разсичаме земната твърд.

Най-смелото ни решение е
да прекрачим границите си към Вселената.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??