Любовта като път
Колко често съм срещала
да я описват така:
ту добра,
като горска пътека, извеждаща в селото,
ту асфалтова,
по която да минеш с кола,
ту тепърва да разсичаш дървета
или да трасираш полето.
А в началото
често предпочитаме да е небесният път.
Пък и колко много поети възпяват летенето!
Или океан,
разбиващ земната гръд,
който преплуваме,
въпреки песента на сирените.
Ако изобщо мога да кажа
за любовта, че е път,
то ние го изминаваме вътре във себе си.
Не са ни нужни крила.
Не ни трябват хриле.
Не ни трябва изобщо да разсичаме земната твърд.
Най-смелото ни решение е
да прекрачим границите си към Вселената.
© Павлина Гатева All rights reserved.
