Любовта, любовта...
Любовта ни е огнена лава,
от рождение все е кипяла
и е вярно, че много е стара,
и е вярно, че малко е млада.
Любовта ни е все пак опасна,
ако някой рани я внезапно
и убие я с думи презрени,
любовта ни докрая е вярна.
Тя е дъх животворен до гроба,
тя е къс чудодеен в утроба,
тя е в сън преродена от Бога,
тя е лъх - не последен, за Бога.
Любовта ни е светла магьосница,
непокорна, на чувства прахосница,
непрестанно я търсим с надеждата,
любовта, любовта - подарете я.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
