3.12.2014 г., 7:39

Любовта ме търсела с години

818 0 0

Любовта ме търсела с години,

Пък аз дори не предполагах за това,

Живеех тъжна и самотна

И лутах се безкрайно край пусти брегове.

 

Преминах пътища пустинни,

Преплувах морета от сълзи,

Лъжливи хора вричаха ми се във обич

И всеки късаше по малко от моето сърце.

 

Убиха вярата ми в красотата,

Отнеха ми най-чистата мечта –

Да срещна истинската обич

Дори на края на света.

 

Тогава ме намери ти –

Изгубил ме в предишния живот,

Приседнал със китарата край пътя

И молещ Бог да ни благослови.

 

Открихме се така случайно,

Но може би случайността е нашата съдба –

Душите ни изстрадали да се познаят

И да преоткрият една във друга своята мечта.

 

Сега щастлива съм, когато сутрин рано

Аз мога със усмивка да надникна във твоите очи,

Да видя там безкрайната ти обич и да зная

Че е прекрасно аз да бъда за теб любимата жена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...