Любовта ми...
На Влади
Спокойно е в очите ти и не вали,
в душата ти заспива всяко лято,
топло ми е, в шепи сбираш ми звезди
и винаги сърцето ти тупти познато.
Уютно е, разпръскваш ми дори тъгата,
раздаваш ми копнеж за сбъднати мечти,
като птички, сгушени в гнездата,
аз пея птича песен, а ме слушаш ти.
Загубих се, а твоят поглед ме намери,
изплашена и скрита, някъде в нощта,
тъмното разгръщах и сама треперих,
но хванах мъжката ти, сигурна ръка.
И стана светло, есента дойде красива,
в дъга превърна изболяния ми дъжд,
за първи път повярвах, че съм жива,
силна, с корени, поливана с росата ръж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
