5.03.2018 г., 0:39  

Любовта ми каза

1.5K 5 6

 

Ще те докосна с магически жезъл
там на средата над двете очи! 
Ще те заведа на небето красиво извезано
с пайети блестящи – разкошни звезди.

 

Отвърни на целувката толкова сладка
на човека любим до теб който спи.

Усмихни се щастливо, нощта ще е кратка,
когато богат си с красиви мечти!

 

Само миг и отново се всичко нарежда
в този пъзел от Обич красив е света...
Благодаря ти Любов – подари ми Надежда!
Благодаря ти Любов, подари ми Душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

 

Вдъхновено от разказа "Разходка" на Рlevel (Силвия Илиева)

Коментари

Коментари

  • Поздравления за хубавия стих , Ангел!
  • Благодаря Ви!
    Радвам се, че всички засвирихме като акорд на китара под пръстите на Силвия! :-D
  • Ех,че красив стих!За пръв път чета автора-няма грешка!Но пък и вдъхновението!...заслужава тоя стих! Браво,Ангеле,браво,Силве за страхотния ти разказ!!
  • Говорим, коментираме,пишем и пак, колкото и злобен да е, грозен и сив света, отново го озаряваме от чисто човешки топли чувства.Красиво,искрено и напълно заслужено е човек така да се чувства.
  • Каква изненада! Разкошно е, благодаря! Много мило, не очаквах. Сърдечни благодарности, Ангел!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...