Mar 5, 2018, 12:39 AM  

Любовта ми каза

  Poetry
1.5K 5 6

 

Ще те докосна с магически жезъл
там на средата над двете очи! 
Ще те заведа на небето красиво извезано
с пайети блестящи – разкошни звезди.

 

Отвърни на целувката толкова сладка
на човека любим до теб който спи.

Усмихни се щастливо, нощта ще е кратка,
когато богат си с красиви мечти!

 

Само миг и отново се всичко нарежда
в този пъзел от Обич красив е света...
Благодаря ти Любов – подари ми Надежда!
Благодаря ти Любов, подари ми Душа!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

 

Вдъхновено от разказа "Разходка" на Рlevel (Силвия Илиева)

Comments

Comments

  • Поздравления за хубавия стих , Ангел!
  • Благодаря Ви!
    Радвам се, че всички засвирихме като акорд на китара под пръстите на Силвия! :-D
  • Ех,че красив стих!За пръв път чета автора-няма грешка!Но пък и вдъхновението!...заслужава тоя стих! Браво,Ангеле,браво,Силве за страхотния ти разказ!!
  • Говорим, коментираме,пишем и пак, колкото и злобен да е, грозен и сив света, отново го озаряваме от чисто човешки топли чувства.Красиво,искрено и напълно заслужено е човек така да се чувства.
  • Каква изненада! Разкошно е, благодаря! Много мило, не очаквах. Сърдечни благодарности, Ангел!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....