Душата ми... клавиши на пиано,
докосваш я с невидими ръце...
И тъжна музика се ражда само,
любов, обречена в есенно сърце!
И летните спомени дори не топлят!...
Капят тъжно жълтите листа...
Устните, преди изпивали ме с нежност,
сега рисуват във съня ми самота!
Душата ми клавиши... на пиано,
докосваш я с невидими мечти...
И тъжна музика се ражда само,
любов, превърната във есенни сълзи!...
07.10.2011г.
© Моника Стойчева Всички права запазени