1.07.2014 г., 11:10

Любовта на ангела

701 0 6

Акорд финален, ала струните все още
трептят под допира на твоята ръка,
хвани го и с диханието му среднощно
със нова песен посрещни деня
във образ на жена... А там ще видиш
на ангел белокрил душата нежна
и щом погледнеш във очите ще намериш
любов тъй чиста... Искам те, копнея...
Знам трудно е да хванеш ангел
дори да е останал без криле.
Нощта си тръгва, но ако останеш
сама ще легна в твоите ръце.
И приеми ме ти любяща и смирена
във погледа ми топъл погледни,
не съм аз приказна сирена,
ала на ангела сърцето в мен гори.
И давам ти живот със любовта си,
създавам те от мъничка искра
дарила ми нощта в съня си
да те превърна в сбъдната мечта...

И морни длани във косите ми вплети,
уханието им вдъхни и ме почувствай
На ангела  с крилете полети,
не се бави, прегръщай ме, докосвай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Емо и на теб желая същото
  • Ей Дъга... Много ми хареса тази ангелска изпепеляваща любов. БРАВО!
  • Благодаря много, дано всеки успее да намери своя ангел
  • Споделям тази ангелска любов!
    Поздрави!
  • Много красиво споделено.Дай боже на всеки му такъв Ангел!Поздравления красив стих!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...