Любовта ни...

12.11.2008 г., 19:55 ч.

Поезия » Друга

670 0 2

Любовта ни е игла, забодена

в ревера на онова сако на лятото,

от глухарчета ушито, в спомени...

Ти влизай, вратата е отворил вятърът.

Дъждът ли пак така ни изненада?!

Непромокаема е тази паяжина -

от неуморния плетач назаем,

с поръбени от ярко слънце краища.

Парче прозрачна теснина ни вмества,

светът за двама в паяжина се побира.

Запалвам тъмнината. Колко лесно

кибрит от светлина в зениците намирам.

Смутено капките ни гледат

от хиляди звезди над нас

и стон от разтопена нежност

обвива ни със тайнствен глас...

Крила на синя пеперуда

поръсват звук от тишина...

Но любопитство от заблуда

разбива в нас сигурността.

Внезапно спря дъждът. Изми тревата.

И от мокрото сако на лятото

остана режещ блясък на иглата,

забоден в хербария на вятъра.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.