Любовта ни...
Любовта ни е игла, забодена
в ревера на онова сако на лятото,
от глухарчета ушито, в спомени...
Ти влизай, вратата е отворил вятърът.
Дъждът ли пак така ни изненада?!
Непромокаема е тази паяжина -
от неуморния плетач назаем,
с поръбени от ярко слънце краища.
Парче прозрачна теснина ни вмества,
светът за двама в паяжина се побира.
Запалвам тъмнината. Колко лесно
кибрит от светлина в зениците намирам.
Смутено капките ни гледат
от хиляди звезди над нас
и стон от разтопена нежност
обвива ни със тайнствен глас...
Крила на синя пеперуда
поръсват звук от тишина...
Но любопитство от заблуда
разбива в нас сигурността.
Внезапно спря дъждът. Изми тревата.
И от мокрото сако на лятото
остана режещ блясък на иглата,
забоден в хербария на вятъра.
© Теди Савчева All rights reserved.
