Любовта носи бяло
Вън вали! Дали на някой вече
капките се струват арогантни?
Сменят се сезоните, изтече
времето с лъчи непостоянни.
Есента измъква се на пръсти,
побеля по билото балкана.
Чаят врящ и бабините питки,
селският уют без надпревара.
Времето забавя своя пулс,
свикваш да ти е приятно вяло.
Зимата и онзи сладък вкус
на любов, облечена във бяло ...
(за моята бяла любов Adri, който ме научи да се будя щастлива във всеки сезон - благодаря, че те има, дори когато мен ме няма !)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
Успех с проекта в Русия -все напред бяла принцесо 
Аз ще наглеждам нещата като оставиш любимия сам да се вихри сред дамите тук 
