Любовта on-line

21.10.2008 г., 9:06 ч.

Поезия

607 0 4

Нямаше право
да прекрачваш прага на анонимността
и изневиделица
да нахлуваш в живота ми,
след като не си имал нужда със тебе да бъда жена
и да смущавам
покоя ти.

Нямаше право
да ми разказваш за твойта любов
и да ме караш да страдам със мъката ти,
след като всички са имали достъп до твоя живот,
а ти си се наслаждавал
в безпътицата.

Някакво зло
отмъщение към всички жени,
дето са те отсвирили,
но боли,
знаеш ли колко много боли,
че поставих в краката ти
своето минало!

И не знам...
Дълго браних се да не бъде със жлъч,
все си казвах, че ти ме разбираш.
Не, не си за мен
онзи приказен мъж,
който искам сълзите ми да попива.

И не знам
как във цялата тази тъга
за пореден път ще оцелявам.
Не постъпвай така.
Никого на света
нямаш право да го караш да страда.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Меричка (Мери Попинз)

2008-10-26T18:43:53+02:00

О, болка, и тъга, и красота,
какво е пред теб правото,
какво е чувството за свобода!
Композиран е стиха по определен начин, което също ме впечатли!
Ена (Елена Гоцева)

2008-10-22T11:17:06+03:00

Красива и благородна душа си, мила Павлина!
Развълнува ме стихът ти, толкова откровеност, болка и тъга има в него... и едно извисяване, една чистота... вълнуваща истински!
Прегръщам те с душата си!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-10-22T10:51:49+03:00

трогна ме...да знаеш само как ме докосна...с обич за теб.
posh` (Таня Атанасова)

2008-10-21T09:34:12+03:00

!

Прозира искрена болка в стиховете!