Любовта on-line

Oct 21, 2008, 9:06 AM

Poetry

564 0 4

Нямаше право
да прекрачваш прага на анонимността
и изневиделица
да нахлуваш в живота ми,
след като не си имал нужда със тебе да бъда жена
и да смущавам
покоя ти.

Нямаше право
да ми разказваш за твойта любов
и да ме караш да страдам със мъката ти,
след като всички са имали достъп до твоя живот,
а ти си се наслаждавал
в безпътицата.

Някакво зло
отмъщение към всички жени,
дето са те отсвирили,
но боли,
знаеш ли колко много боли,
че поставих в краката ти
своето минало!

И не знам...
Дълго браних се да не бъде със жлъч,
все си казвах, че ти ме разбираш.
Не, не си за мен
онзи приказен мъж,
който искам сълзите ми да попива.

И не знам
как във цялата тази тъга
за пореден път ще оцелявам.
Не постъпвай така.
Никого на света
нямаш право да го караш да страда.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Меричка (Мери Попинз)

2008-10-26T18:43:53+02:00

О, болка, и тъга, и красота,
какво е пред теб правото,
какво е чувството за свобода!
Композиран е стиха по определен начин, което също ме впечатли!
Ена (Елена Гоцева)

2008-10-22T11:17:06+03:00

Красива и благородна душа си, мила Павлина!
Развълнува ме стихът ти, толкова откровеност, болка и тъга има в него... и едно извисяване, една чистота... вълнуваща истински!
Прегръщам те с душата си!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-10-22T10:51:49+03:00

трогна ме...да знаеш само как ме докосна...с обич за теб.
posh` (Таня Атанасова)

2008-10-21T09:34:12+03:00

!

Прозира искрена болка в стиховете!