Любовта си отиде
ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И лятото,
и есента,
и аз от теб ще си отида.
Ще зъзнеш сам-сама в света –
светулчица в гора на рида,
глухарче със душица-пух,
която подир миг ще литне,
и ще ти ида – кротък дух –
приел си ориста на скитник.
Принцеса в дрипаво поле,
развяла роклица от лешник,
по-ледени от крем брюле,
ще ти нагарчат дни зловещи,
а в нощи, речени за сън,
ще чепкаш сънища и спомен.
За нас не би камбанен звън –
нито на сватба, ни за помен.
Стоя като пред смъртен ров
и на пръстта се свличам ничком.
Отиде си една любов,
а с нея си отиде
всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
