ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XL. ОТКРИХ, ЧЕ ЛЮБОВТА ТИ Е ЗНАХАР
Не, словото ми не е като птичка,
която чурулика от кафез
за сладко забавление…Самичко
ужилва и е някак си сербез
очите на критиците на рими
и журита на множество конкурси…
Но как да се въздържам?! Как?! Кажи ми
да спра да те бленувам и в ракурса
на изгрева, на залеза ми, нощем,
разбирайки без поводи за драма,
че сам да съществувам не си струва!…
Научих се да пиша даже проза,
изпъстрена с метафори и грешки,
изправен пред жестоката угроза
да те уплаша видиш ли я!…Как
страха си да потисна, че по-сам
от вятъра съм, с мен ли се сбогуваш?!
От дъното на лепкавата яма
на своята тъга, недоцелуван,
как да изляза трижди по-проклет,
щом всичко взимам толкоз надълбоко?!
Знам, знам, че не съм никакъв поет,
но в ирисите твои, пъстроока,
аз искам да се сгуша!…И макар
на края да съм в пътя си неведом
открих, че любовта ти е знахар
с милувки съумял да излекува,
в мен просяка за малко топлина
тъй дълго в самотата си студувал!
31.01.2024 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени