ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
19.05.2015 г., 21:05 ч.

Люляци 

  Поезия » Любовна
699 0 8

Накъсах люляци от твоя смях…
и крача със букета в тишината.
Едва ли женското във теб разбрах -
утробата на слънчевото лято.

Едва ли осъзнах, че ти си цвят…
желаех само аз - дъждовно да те имам
Валях… Валях като измръзнал град…
Попарих нежността ти... И убивах…

Сега си есен, опростила грях…
Жълтееш от несбъднатост предишна.
Жената е парченце шоколад
със вкус на тъй пияни вишни…

Обичам да те гледам като сляп…
тогава от очите ми се лееш..
Без теб съм онзи уморен хлапак,
който с докосването ти живее.

Не си до мен и аз не съм до теб…
какво по страшно от това – не зная,
но крача с люляковия букет,
събрал в ръката ми безкрая…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??