17.07.2007 г., 9:04

ЛЮЛЯЦИ

598 0 3
Разцъфтели нежни люляци,
докоснати бели облаци!

Като тайнство и привидение,
владеят ума с опиянение!

Неподправена уловима красота
на моята улица, пред дома!

За миг затварям очи покорен,
от ароматен полъх всеки ден!

Неразгадаем живот, мигновен,
за люлякови мелодии вдъхновен!

Духът ми става прозрачен и лек,
сякаш литнал на къделка от цвет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота!
    Усетих люляковия аромат!
    Браво, Мариола!
  • Красиво...!!!
  • Ние сме част от Природата и затова всичко нейно ни вдъхновяваПоздрави за стиха-един прекрасен полъх

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...