17 июл. 2007 г., 09:04

ЛЮЛЯЦИ

600 0 3
Разцъфтели нежни люляци,
докоснати бели облаци!

Като тайнство и привидение,
владеят ума с опиянение!

Неподправена уловима красота
на моята улица, пред дома!

За миг затварям очи покорен,
от ароматен полъх всеки ден!

Неразгадаем живот, мигновен,
за люлякови мелодии вдъхновен!

Духът ми става прозрачен и лек,
сякаш литнал на къделка от цвет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!
    Усетих люляковия аромат!
    Браво, Мариола!
  • Красиво...!!!
  • Ние сме част от Природата и затова всичко нейно ни вдъхновяваПоздрави за стиха-един прекрасен полъх

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...