17 июл. 2007 г., 09:04

ЛЮЛЯЦИ

601 0 3
Разцъфтели нежни люляци,
докоснати бели облаци!

Като тайнство и привидение,
владеят ума с опиянение!

Неподправена уловима красота
на моята улица, пред дома!

За миг затварям очи покорен,
от ароматен полъх всеки ден!

Неразгадаем живот, мигновен,
за люлякови мелодии вдъхновен!

Духът ми става прозрачен и лек,
сякаш литнал на къделка от цвет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!
    Усетих люляковия аромат!
    Браво, Мариола!
  • Красиво...!!!
  • Ние сме част от Природата и затова всичко нейно ни вдъхновяваПоздрави за стиха-един прекрасен полъх

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...