17 jul 2007, 9:04

ЛЮЛЯЦИ

Poesía

605 0 3

Разцъфтели нежни люляци,
докоснати бели облаци!

Като тайнство и привидение,
владеят ума с опиянение!

Неподправена уловима красота
на моята улица, пред дома!

За миг затварям очи покорен,
от ароматен полъх всеки ден!

Неразгадаем живот, мигновен,
за люлякови мелодии вдъхновен!

Духът ми става прозрачен и лек,
сякаш литнал на къделка от цвет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Aneta_kz (Анета)

Красота!
Усетих люляковия аромат!
Браво, Мариола!

2007-07-17T13:59:27+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Красиво...!!!

2007-07-17T09:09:52+03:00
пантера (Галя)

Ние сме част от Природата и затова всичко нейно ни вдъхновяваПоздрави за стиха-един прекрасен полъх

2007-07-17T09:07:06+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0